28.11.2004 г., 22:25

Посей надежда, като жито

1.2K 0 5
Посей надежда, като жито.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце.
Обичай нивата си.
Ти човеко.
Така ще имаш хляб.
Любим и скъп.
Докато смъртта издебне
ни подмолно
и осъди на забрава
всички.
Стопанин, нива, време.
А утре?
Друг стопанин ще жъне
свойта нива.
Надежда любовна ще покълне.
Животът ще пребъде.
Вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...