Nov 28, 2004, 10:25 PM
Посей надежда, като жито
Посей надежда, като жито.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце.
Обичай нивата си.
Ти човеко.
Така ще имаш хляб.
Любим и скъп.
Докато смъртта издебне
ни подмолно
и осъди на забрава
всички.
Стопанин, нива, време.
А утре?
Друг стопанин ще жъне
свойта нива.
Надежда любовна ще покълне.
Животът ще пребъде.
Вечно.
Бъди добър стопанин.
На нивата.
Пък после имай уражай.
Макар и с напукани ръце.
Обичай нивата си.
Ти човеко.
Така ще имаш хляб.
Любим и скъп.
Докато смъртта издебне
ни подмолно
и осъди на забрава
всички.
Стопанин, нива, време.
А утре?
Друг стопанин ще жъне
свойта нива.
Надежда любовна ще покълне.
Животът ще пребъде.
Вечно.
© Лили Спасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мили приятели по перо- Благодаря Ви)
-
супер е ! истина и оригиналност ! 6
-
Хубаво е.Соломоновско, Еклисиастко...или както се казва там.Истинно!!!
-
Наистина много добре пишеш!
-
Хубаво е. И много истина има в него.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
