3.06.2016 г., 22:19 ч.

Посетителка 

  Поезия
361 0 3

Самотата никога не е сама;

тя има си винаги някого някъде,

както тебе си има сега...

 

Нейде във дим от цигара догаря

и тръгва си неохотно;

от едни отегчена, при други повтаря,

разбрахме накрая...

самотата не може да бъде самотна.


 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йоана, интересни редове си ми споделила
    Рени, благодаря за точния коментар! Ти ми напомни да погледна текста си отново по различен начин и от по-узряла гледна точка. Някой е сменил оценката си от 4 на 5. Моля, върнете предишната оценка!
  • Хубаво е Бърнс - възпял си Невидимата ни спътница по един елегантен начин в първия куплет. Поздрав!
  • Може!

    Ти си цял самота,
    светът се свива до миг,
    трепетен вик, сияйно щастие...
Предложения
: ??:??