Посетителка

Poetry

542 0 3

Самотата никога не е сама;

тя има си винаги някого някъде,

както тебе си има сега...

Нейде във дим от цигара догаря

и тръгва си неохотно;

от едни отегчена, при други повтаря,

разбрахме накрая...

самотата не може да бъде самотна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Burns

Йоана, интересни редове си ми споделила
Рени, благодаря за точния коментар! Ти ми напомни да погледна текста си отново по различен начин и от по-узряла гледна точка. Някой е сменил оценката си от 4 на 5. Моля, върнете предишната оценка!

2016-06-04T19:16:43+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Хубаво е Бърнс - възпял си Невидимата ни спътница по един елегантен начин в първия куплет. Поздрав!

2016-06-04T17:56:16+03:00
limeruna (Йоана)

Може!

Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...

2016-06-04T05:38:05+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0