21.11.2009 г., 12:01

Послание

1K 0 1

Когато в дланта си уловиш Зората,

а след буря се разходиш под Дъгата,

тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,

 да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.

 

Кръвта от обич в Земята ще попие

и  чрез алено лале красотата ще разкрие.

А когато погледът ти сутрин го съзре,

мисълта за мен отново ще ти донесе.

 

Знай, Любовта не се забравя,

тя щастието в живота ни дарява!

Като светулка алея в мрака озарява

за себе си не иска нищо, само дава...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вес Жи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...