21 nov 2009, 12:01

Послание

1K 0 1

Когато в дланта си уловиш Зората,

а след буря се разходиш под Дъгата,

тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,

 да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.

 

Кръвта от обич в Земята ще попие

и  чрез алено лале красотата ще разкрие.

А когато погледът ти сутрин го съзре,

мисълта за мен отново ще ти донесе.

 

Знай, Любовта не се забравя,

тя щастието в живота ни дарява!

Като светулка алея в мрака озарява

за себе си не иска нищо, само дава...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вес Жи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...