Когато в дланта си уловиш Зората,
а след буря се разходиш под Дъгата,
тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,
да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.
Кръвта от обич в Земята ще попие
и чрез алено лале красотата ще разкрие.
А когато погледът ти сутрин го съзре,
мисълта за мен отново ще ти донесе.
Знай, Любовта не се забравя,
тя щастието в живота ни дарява!
Като светулка алея в мрака озарява
за себе си не иска нищо, само дава...
© Вес Жи All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
