21 нояб. 2009 г., 12:01

Послание

1K 0 1

Когато в дланта си уловиш Зората,

а след буря се разходиш под Дъгата,

тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,

 да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.

 

Кръвта от обич в Земята ще попие

и  чрез алено лале красотата ще разкрие.

А когато погледът ти сутрин го съзре,

мисълта за мен отново ще ти донесе.

 

Знай, Любовта не се забравя,

тя щастието в живота ни дарява!

Като светулка алея в мрака озарява

за себе си не иска нищо, само дава...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вес Жи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...