Послание
Послание
Когато самотата те стегне,
не отронвай горещи сълзи.
Дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне.
Ти остани в стиховете вечен
и нежен трепет ти ми подари.
Вярата в сърцето да не тлее, а да гори,
усмихвай се с любов изпълнен.
Болката с поезия отмивай,
ако преди тебе си отида аз,
нежно и чувствено ме помолвай,
песен изпей за спомена на глас.
Луната ще отрази твоите очи,
времето ще излее дъжд греховен.
Ще ме прегърнеш на себе си верен
и една ръка нежна път ще ми посочи.
Иска ми се да сме в лято,
да усещам твоите гърди и топлина,
да няма раздяла, да има светлина,
любов да ни докосва, да прелита като ято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
