28.07.2006 г., 12:42

Послание

1.3K 0 3

Коя си ти вълшебнице,
пленила със любов сърцето ми?
Ти ме научи да летя и крила ми подари,
в непознати висини ме извиси

и научи ме да обичам,
да буда човек,а не човечен...
Научи ме и да прощавам,
да съм търпелив,честен...дори със себе си!

Излекуваж всички,както направи с мен,
научи всички безрезевно да обичат,да прощават,
да си подават взаимно ръка в труден миг...
Научи ги!Моля те от все сърце!!!

27.07.2006g.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Минков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...