19.01.2010 г., 9:25

Послание до оня свят

1.9K 1 28

ПОСЛАНИЕ ДО ОНЯ СВЯТ

                              (в памет на баща ми)

 

 

За някои отдавна беше свършил,

за други пък – не беше съществувал.

На трудни пресекулки се привърши

животът ти – дали се налудува...
Сега си мисля – ако питаш мене -

да можех да те върна  на чертата,

където разпиляното ти време

пирува под носа на самотата -

да гледам  този щур кипеж на пролет,

единствена от всичките сезони!

Да ти поръчам до небето полет,

а тя, смъртта, да тича да те гони!

Да беше питал, тате... Но не пита.

Надяна новия си кат и тръгна.

До днес не писа. Но от там - да пишеш!

А аз ще гледам някак да обръгна

и някак, посъбрала хляб и сълзи,

наметната със спомена за тебе,

ще идвам често  - ей така, набързо,

и ще те търся, дявол да го вземе!

И нищо, че умрял хабер не праща -

ще чакам за нишан и ще дотичам -

защото кой е пил и кой е плащал,

е все едно,  когато  те обичам!

 

17.01.2010

Атина

 

 

http://4storing.com/fr0wik/dfed87152c4429e95dc...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В кофти настроение съм,пия,чета те и ми се плаче!Забрави за онова,което те попитах!Няма написани думи,които да заместят тишината от липсата на най-близките ни!!!
  • От там писма не идвали - разправят,
    но знае се - дори и от...Оттатък,
    отишлите си - скришно ни помагат,
    щом в сънищата срещнем се - за кратко.

    На два пъти, така съм срещал дядо.




  • Вълнуващо. И изобщо успя да ме заинтригуваш.
  • защото кой е пил и кой е плащал,
    е все едно, когато те обичам!

    аплодисменти, Гал!
  • "...и някак, посъбрала хляб и сълзи,
    наметната със спомена за тебе,
    ще идвам често - ей така, набързо,
    и ще те търся, дявол да го вземе!
    И нищо, че умрял хабер не праща -
    ще чакам за нишан и ще дотичам -
    защото кой е пил и кой е плащал,
    е все едно, когато те обичам!"
    С голямо уважение, Галена!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...