Послание - II
Бог
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен,
свят широк да опознаеш.
Твоята мечта крилата,
сине мой, на светлината,
пак за дом избра Земята –
родна майка за душата.
Тук пристигна на учение,
зло, добро да разпознаваш.
Дар ти дадох – просветление –
как злините да прощаваш.
В Моя храм търси опора,
там ще чуваш Ми словата.
Тук ще срещаш много хора
Мен приели във сърцата.
Знай за теб е сътворена
Земната духовна школа,
че душа непросветена,
все едно е боса, гола.
Имаш помощ на Земята –
верни и добри другари,
с тях споделяй самотата –
хвърляй старите товари!
Срещнат ли те тъмни сили,
вярата да ти убият,
вдън земята – под могили,
истината да прикрият...
Смел бъди. Не се предавай...
С многото лица на злото
в бой не влизай – отминавай...
Следвай пътя към доброто.
Твоята добра надежда
днес отново те обича.
Тя приятели довежда,
светли мисли ти привлича.
В срещи с непознати хора,
скри в сърцето си мечтите...
Чужди думи, чути в двора
ти претегляй на везните.
Идва влак и заминава...
Път към нищото отвежда...
Пътници се разминават...
Имай вяра и надежда.
Тръгвай по пътека своя,
стръмна, тясна е, но края
щом отминеш – зад завоя –
тя отвежда право в рая.
31 юли – 27 август 2003
(следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
