Последен сезон
Ято от думи - излитат на юг
гнездо да свият в сърцето ù,
ще останат след тях обещания куп
да презимуват сами на лицето ù.
Напукани срички, от напукани устни,
замръзнали "но"-та във всяка октава,
студени целувките - са страшно безвкусни,
а след роза за сбогом, аромат не остава.
И няма да усети онзи дъх на кестени,
нито лятна жега, нито пролетна умора,
нито есенните багри, плашещо изместени
от първа зима, а след нея просто... втора.
А казваха - ще дойде пролетта
със всичките отенъци на влюбване,
че нито дъх не ще поеме пак сама
сред цветове, ухания, бленуване.
Но забравиха да кажат, че когато
той тръгна, взе природата със себе си
и роклите на чаканото лято
станаха на на дрипи във ръцете ù
И сега завинаги студено е
и всичките сезони си приличат
от "или"-та и "ако"-та заледено е
без сезон със мирис на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
Повече от прекрасен
