8.03.2007 г., 16:05 ч.

Последен стон 

  Поезия
712 0 3
Живееш, сякаш изкован от камък, загасващ тъжен пламък. Душата ти умира под натиска на тежестта, сърцето ти напуква се от дълга самота. потънал в спомени, покрит във прах, ти виждаш блясъка на твоя страх. Той идва срещу теб, крещи в мъглата, ала ти бавно се отделяш от земята. Полети, полети, избегни страха и неговите очи. Не го поглеждай в лицето, той носи отрова в сърцето. Започваш да пропадаш в бездната сега, ала кой ще ти подаде ръка??? На ръба си - готов да изгориш, ала грешката си няма да простиш. Изкован от камък... изгаснал вече тлеещ пламък.

© Диментор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей хей всяка грешка се прощава колкото и да е голяма
  • аххахаах.Много добре харесва ми на някои места е яко.Поздравления,обща жено
  • Ей ей ей
    я горе главата, винаги има кой да ти подаде ръка! =]
Предложения
: ??:??