Живееш, сякаш изкован от камък,
загасващ тъжен пламък.
Душата ти умира под натиска на тежестта,
сърцето ти напуква се от дълга самота.
потънал в спомени,
покрит във прах,
ти виждаш блясъка на твоя страх.
Той идва срещу теб,
крещи в мъглата,
ала ти бавно се отделяш от земята.
Полети, полети,
избегни страха и неговите очи.
Не го поглеждай в лицето,
той носи отрова в сърцето.
Започваш да пропадаш в бездната сега,
ала кой ще ти подаде ръка???
На ръба си - готов да изгориш,
ала грешката си няма да простиш.
Изкован от камък... изгаснал вече тлеещ пламък.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.