8.03.2007 г., 16:05 ч.
Последен стон
Живееш, сякаш изкован от камък,
загасващ тъжен пламък.
Душата ти умира под натиска на тежестта,
сърцето ти напуква се от дълга самота.
потънал в спомени,
покрит във прах,
ти виждаш блясъка на твоя страх.
Той идва срещу теб,
крещи в мъглата,
ала ти бавно се отделяш от земята.
Полети, полети,
избегни страха и неговите очи.
Не го поглеждай в лицето,
той носи отрова в сърцето.
Започваш да пропадаш в бездната сега,
ала кой ще ти подаде ръка???
На ръба си - готов да изгориш,
ала грешката си няма да простиш.
Изкован от камък... изгаснал вече тлеещ пламък.
© Диментор Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хей хей всяка грешка се прощава колкото и да е голяма
-
аххахаах.Много добре харесва ми на някои места е яко.Поздравления,обща жено
-
Ей ей ей
я горе главата, винаги има кой да ти подаде ръка! =]
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
