Последен стон
Живееш, сякаш изкован от камък,
загасващ тъжен пламък.
Душата ти умира под натиска на тежестта,
сърцето ти напуква се от дълга самота.
потънал в спомени,
покрит във прах,
ти виждаш блясъка на твоя страх.
Той идва срещу теб,
крещи в мъглата,
ала ти бавно се отделяш от земята.
Полети, полети,
избегни страха и неговите очи.
Не го поглеждай в лицето,
той носи отрова в сърцето.
Започваш да пропадаш в бездната сега,
ала кой ще ти подаде ръка???
На ръба си - готов да изгориш,
ала грешката си няма да простиш.
Изкован от камък... изгаснал вече тлеещ пламък.
© Диментор All rights reserved.
