Последен танц
Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт;
пулсираха гърдите учестени;
две длани – птици две тъй нежно слети пак –
във ритъма бе нашата поема.
Аз бях в ръцете ти ту плачеща върба,
ту лумнал от недрата страстен огън.
И всеки миг в прегръдките ти бе борба -
да стана твоя изгрев – но не мога.
Да, зная, няма никога да бъдеш мой
и твоя няма никога да бъда.
След този танц ще бъдем само „тя” и „той”;
романсът ни – остава си несбъднат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
