Jan 2, 2011, 11:39 PM

Последен танц 

  Poetry » Love
1091 0 8

Отеква вече и финалният акорд,

а дансингът зарее във червено.

Със чувствени движения, пламенно, с възторг

танцуваме със тебе за последно.

 

Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт;

пулсираха гърдите учестени;

две длани – птици две тъй нежно слети пак –

във ритъма бе нашата поема.

 

Аз бях в ръцете ти ту плачеща върба,

ту лумнал от недрата страстен огън.

И всеки миг в прегръдките ти бе борба -

да стана твоя изгрев – но не мога.

 

Да, зная, няма никога да бъдеш мой

и твоя няма никога да бъда.

След този танц ще бъдем само „тя” и „той”;

романсът ни – остава си несбъднат...

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Готино и малко тъжно!
  • Красив и силен стих, но все пак има нещо гнило в датската държава. Кати изригвате в пламъци и страстни прегръдки и сърцата ви пърхат като птички, защо да е последен този страстен танц? Кликни на "BACK" и продължавай!
  • Ани, стихотворението ти е сравнимо с една прекрасна балада за невъзможната любов. Усещането е болезнено.Поздрави !
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Чувствено и истинско...
  • нека този танц е предпоследен...
    и всеки следващ-навяващ тъга също...!!!

    прегръдки, Анчо!!!
  • "След такъв танц,за какво са му на човек
    пари,злато,имения,
    като в празния му "чек"
    ще има само две местоимения"
    Поздрав,Ани!!!И не забравяй,че от танците се слабее,ха-ха!
  • Красив финал! ЧНГ, Ани!
  • За невъзможната любов - красиво и тъжно...
    Привет, Ани!
Random works
: ??:??