Последен тон
812
0
1
Последен тон
Самотната китара тъжна песен свири,
подканваше ни сякаш за раздяла.
Че огънят във въглен се превърна
и в света ни слънцето залезе.
И казват, любовта ръжда не хваща.
А болката предвиждат ли в това?
А спомените раните подклаждат,
отрова сладка те за мене са.
Не си отивай, мили, със жлъчта в сърцето.
И не с целувка, а със сбогом изпрати ме ти.
Любими бяхме - вече непознати,
мълчанието нашепва пак "прости..."
И тихичко китарата проплаква.
Земята пие нежните сълзи.
Отекнаха следите, а ние тръгнахме
да гоним своите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джоана Всички права запазени
