Последен в редицата
Когато си сам и страдаш безмерно,
ти си последен в редицата,
ронят сълзи, крокодилски наверно,
и над честта ти се смеят кибиците.
Когато си пръв, напред се откъснеш,
ти си последен в редицата,
вярата губиш, гласа ти прекъсват,
страх се оглежда в зениците.
Когато си слаб и тръпнеш от ужас,
ти си последен в редицата,
груби черти гледаш във унес,
шаржове подли се хилят от скицника.
Когато си прав и в истини вярваш,
ти си последен в редицата,
клетви, обиди, с лъжи те прекарват,
поредния номер кроят ти критиците.
Докато чакаш, объркан се луташ,
оставаш последен в редицата
и във живота назад те избутват,
но първи редят се само мръсниците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
