Последен вик

Не е отдавна както аз си мислех -
различни сме и двамата сега...
Забравили сме дните си предишни,
далеч сме. Всеки в своята борба.

Простили сме си вече, то е ясно...
Че пътят ни трънлив е и нелек,
но от едно боли във мен ужасно -
превърнал си се в някой чужд човек.

Гласът ти спря да бъде моя песен...
Намирам друг във двете ти очи.
Страхувам се. Избрал си пътя лесен...
От чашата ти всичко ми горчи...

***

Не аз, сърцето мое те осъди,
но ти и сам изгаряй от вина!
Дори глупакът любовта не пъди,
а ти го стори, помниш ли това?

Признавам го, дори да е излишно -
аз исках точно с теб да съм щастлива!
И знам, не трябваше да чакам нищо...
но вярвам в тебе, докато съм жива!

Не ме оставяй. Може да си ида...