Последна
(песничка)
И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.
Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.
Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.
Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.
Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."
Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
