Mar 23, 2010, 9:52 AM

Последна

Poetry » Love

826 0 10

(песничка)

И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.

Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.

Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.

Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.

Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."

Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

а ти слушай вътрешния глас, Райсън!

2010-04-13T23:25:00+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

наплаках се днес, момче...

2010-03-29T10:57:19+03:00
lotos (Ирина Костова)

Очите могат да изпиват най-добре и най-за дълго
Харесах този последна...!

2010-03-24T14:45:14+02:00
rudin (Иван Христов)

Мило, красиво и оригинално! Както ти можеш да го сътвориш.

2010-03-23T23:49:29+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Бях!!!

2010-03-23T20:16:33+02:00