Последна целувка
Още изгарят местата, където си ме докосвал. Парят устните, които до преди минути целуваше.Тръпне сърцето, което ти завладя от пръв поглед. За кожата не смея да говоря. Тя е като восък, бяла и гореща, но щом се отдели от пламъка, става твърда и безжизнена. Нима не виждаш как ме подлудяваш само с мисъл?! Нима не помниш страстта, с която бяхме облечени при всяка наша среща?! Не, не си спомням нашата първа среща, нито първата целувка. Не! Спомням си вчерашната. Тази, за която ти каза, че е последна - целувка за сбогом. Нея помня аз. Тя беше като отрова. Проникна в тялото ми с нежност, докосна всички мои чувства, сля се с кръвта ми, целуна сърцето ми с хладни устни, а след това се впи в него и то утихна. Но това не ме интересува, сърцето ми сега е твое, ти ми го отне преди много време. Сега то е твоя грижа. Аз единствено искам отровата, която само ти знаеш как да намериш, която само ти знаеш как да сервираш - в златна чаша, примесена с много болка и разбъркана с последното "сбогом"!
P. S. Благодаря ти за помощта, posh`!{}
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Сърбова Всички права запазени
