22.02.2023 г., 18:51

Последна чаша вино

890 0 0

Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят.
Грях в нощта – дай ми надежда за любовта, върни ми лудостта.
Отнеси ме под копринена светлина,
склонна съм да ти дам и тяло, и душа. Усещам те!
Мъжки допир – разливаща се топлина, сладкия мирис на страстта.
Искам те... аз и ти - две преплитащи се тела.
Прегърни ме, за да няма вече сълзи.
Аз дишам, а ти не говори – ти си аз и аз съм ти...
ти си в мен и аз съм в теб – две чисти съдби.
Две чисти души – две в едно сме аз и ти.
Последна капка вино и огънят отново ще гори,
когато ти и аз останем сами.
Душата жадува твоята любов, ръцете тръпнат за нежността.
Щом привърши нощта, прегърни ме – не пускай.
Бори се за мен... бори се за любовта.
Върни вярата на една влюбена жена!
Последната капка ще падне с нощта, а надеждата ще остане
до настъпването на сутринта... че аз и ти ще намерим заедно любовта.

17.08.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...