5.02.2009 г., 18:32

Последна капка кръв

1K 0 4
ПОСЛЕДНА КАПКА КРЪВ

Той те гледа през нощта,
докато ти си някъде сама.
Гледа те с бялото си лице
и слуша ритъма на твоето сърце.
Тръпки побиват студеното му тяло,
вниманието му към тебе се е събрало.
Черните му очи не примигват даже,
иска кръвта ти да изпие, вените ти да размаже.
Подава острите си зъби навън
и застива на място, сякаш чакайки стартовия звън.
И изведнъж, не издържайки вече,
изскача от сянката на стотици метра далече
и с нечовешка бързина стига до теб,
и забива дългите си зъби наред.
Гледаш уплашена красивия му силует,
усещайки как последните ти капки кръв
се източват от кръвопиеца, от всички демони по ужас пръв.
И ето, остават ти секунди живот
преди да идеш при дедите на своя род.
Свят започва да ти се вие
и чуваш смъртта по твоята врата да тропа и бие.
И тогава, миг преди смъртта,
той, вампирът, те поглежда с очи, изпълнени с тъга
и казва с пресипнал глас: “Съжалявам”,
а ти умираш, омаяна от него, с думи на устата: “На теб ти прощавам!!!"


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...