Последна капка кръв
ПОСЛЕДНА КАПКА КРЪВ
Той те гледа през нощта,
докато ти си някъде сама.
Гледа те с бялото си лице
и слуша ритъма на твоето сърце.
Тръпки побиват студеното му тяло,
вниманието му към тебе се е събрало.
Черните му очи не примигват даже,
иска кръвта ти да изпие, вените ти да размаже.
Подава острите си зъби навън
и застива на място, сякаш чакайки стартовия звън.
И изведнъж, не издържайки вече,
изскача от сянката на стотици метра далече
и с нечовешка бързина стига до теб,
и забива дългите си зъби наред.
Гледаш уплашена красивия му силует,
усещайки как последните ти капки кръв
се източват от кръвопиеца, от всички демони по ужас пръв.
И ето, остават ти секунди живот
преди да идеш при дедите на своя род.
Свят започва да ти се вие
и чуваш смъртта по твоята врата да тропа и бие.
И тогава, миг преди смъртта,
той, вампирът, те поглежда с очи, изпълнени с тъга
и казва с пресипнал глас: “Съжалявам”,
а ти умираш, омаяна от него, с думи на устата: “На теб ти прощавам!!!"
Той те гледа през нощта,
докато ти си някъде сама.
Гледа те с бялото си лице
и слуша ритъма на твоето сърце.
Тръпки побиват студеното му тяло,
вниманието му към тебе се е събрало.
Черните му очи не примигват даже,
иска кръвта ти да изпие, вените ти да размаже.
Подава острите си зъби навън
и застива на място, сякаш чакайки стартовия звън.
И изведнъж, не издържайки вече,
изскача от сянката на стотици метра далече
и с нечовешка бързина стига до теб,
и забива дългите си зъби наред.
Гледаш уплашена красивия му силует,
усещайки как последните ти капки кръв
се източват от кръвопиеца, от всички демони по ужас пръв.
И ето, остават ти секунди живот
преди да идеш при дедите на своя род.
Свят започва да ти се вие
и чуваш смъртта по твоята врата да тропа и бие.
И тогава, миг преди смъртта,
той, вампирът, те поглежда с очи, изпълнени с тъга
и казва с пресипнал глас: “Съжалявам”,
а ти умираш, омаяна от него, с думи на устата: “На теб ти прощавам!!!"
© Владислав Николов All rights reserved.
