stenli499 (Станислава)
291 2626
19.06.2014 г., 11:31 ч.

Последна спирка 

  Поезия » Любовна
650 0 4

-


Пак се върнах! Посипах в антрето ти

на багажа си — дяла оскъден.

Не почуках, макар че прието е.

Знам, че чакаш — без глас да ме съдиш.

 

Кой пореден сезон ще се спуснеш

и ръкав разгневен ще запретнеш,

за да сбираш разпръснати чувства —

недолюбени малки несретници.

 

Но да знаеш! — докрай ще ти кажа

всички тайни, които ме стигнаха.

Нека първо звездите прокажени

се снишат в хоризонтната стигма.

 

Ще мълча — сам, додето изстискаш

оня сън, смело яхнал клепача ти,

и във който пред теб съм по-истинска,

и не гузна, а влюбена, плача.

 

Пак съм тук, и — да знаеш! — по-гола

не заставам дори и пред себе си.

Шамаросай, изритай надолу

всяка мисъл и страст нискостеблена.

 

И когато с „обичам те” върнеш

съвестта ми в реалност пречистена —

аз, смирена, сърце пълнокръвно

ще заровя в жарта на очите ти.

 

 

-

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??