Последна спирка
-
Пак се върнах! Посипах в антрето ти
на багажа си — дяла оскъден.
Не почуках, макар че прието е.
Знам, че чакаш — без глас да ме съдиш.
Кой пореден сезон ще се спуснеш
и ръкав разгневен ще запретнеш,
за да сбираш разпръснати чувства —
недолюбени малки несретници.
Но да знаеш! — докрай ще ти кажа
всички тайни, които ме стигнаха.
Нека първо звездите прокажени
се снишат в хоризонтната стигма.
Ще мълча — сам, додето изстискаш
оня сън, смело яхнал клепача ти,
и във който пред теб съм по-истинска,
и не гузна, а влюбена, плача.
Пак съм тук, и — да знаеш! — по-гола
не заставам дори и пред себе си.
Шамаросай, изритай надолу
всяка мисъл и страст нискостеблена.
И когато с „обичам те” върнеш
съвестта ми в реалност пречистена —
аз, смирена, сърце пълнокръвно
ще заровя в жарта на очите ти.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
