2.03.2025 г., 11:21  

Последна среща 2014

317 0 0

Вече минаха няколко години....

Ала все още аз те усещам.

Не знам - дали всичко е минало.

И ще има ли още една среща.

 

И отново аз, пак, те сънувам.

Ала укротила ли си се - не зная.

Но има невидим мост помежду ни -

мост, който пресича безкрая.

 

Тъй е - в тебе бушуваха бури.

И във мене бушуваха - също.

Но усещам - не съм те загубил.

И отново аз, пак, те прегръщам.

 

И отново, внезапно, пристигам -

чак на другия край на страната.

И отново със тебе се виждаме -

но ще надвием ли самотата?

 

И се гледаме ние - променени.

Но отвътре едва ли сме различни.

Аз във теб съм - и ти си във мене.

И не съм спрял да те обичам.

 

Зная - помниш го моето име.

Зная - сърцето ти още е горещо.

Протегни ми ръка. И целуни ме.

Или това ще ни е последната среща.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...