Mar 2, 2025, 11:21 AM  

Последна среща 2014

  Poetry
316 0 0

Вече минаха няколко години....

Ала все още аз те усещам.

Не знам - дали всичко е минало.

И ще има ли още една среща.

 

И отново аз, пак, те сънувам.

Ала укротила ли си се - не зная.

Но има невидим мост помежду ни -

мост, който пресича безкрая.

 

Тъй е - в тебе бушуваха бури.

И във мене бушуваха - също.

Но усещам - не съм те загубил.

И отново аз, пак, те прегръщам.

 

И отново, внезапно, пристигам -

чак на другия край на страната.

И отново със тебе се виждаме -

но ще надвием ли самотата?

 

И се гледаме ние - променени.

Но отвътре едва ли сме различни.

Аз във теб съм - и ти си във мене.

И не съм спрял да те обичам.

 

Зная - помниш го моето име.

Зная - сърцето ти още е горещо.

Протегни ми ръка. И целуни ме.

Или това ще ни е последната среща.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...