Последната целувка
Последната целувка
Свирката изплака, а влакът пак изпъшка,
бавно се откъсна от стария перон.
От устните ми тихо изплъзна се въздишка,
една сълза догони последния вагон.
Релсите протягат две ръце към тебе,
някак си ритмично пеят трака трак,
а страхът отново гърлото ми стяга,
„Как ще те забравя?“ – питам пак и пак.
Във гръдта ми парят още твойте ласки,
пръстите ми помнят допира до теб,
всичко се бунтува, всичко в мен те иска,
ти любов ми даде, а после я отне.
Вятърът помилва бледото ми чело,
влакът си замина още преди час,
аз докосвам устни – последната целувка,
знам ще я усетиш щом останеш сам!
Свидна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
