29.10.2021 г., 6:55

Последната карта

687 1 2

Последната карта

 

От любовта се ражда поезията.

Първо не я забелязваш до теб.

После се случва да се разминете

без да познаете думи съзвездия.

 

Всяко вричане е пламък с дим.

Тъмните пушеци ваят бръчки,

щастливи с шала на вярата.

Светлите пръсти са зиморничави.

 

Небето диша през сватбен воал,

когато изпраща влюбени облаци.

Разумни атоми в оловни сблъсъци

живеят с последните карти.

 

28.10.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...