29.10.2021 г., 6:55

Последната карта

682 1 2

Последната карта

 

От любовта се ражда поезията.

Първо не я забелязваш до теб.

После се случва да се разминете

без да познаете думи съзвездия.

 

Всяко вричане е пламък с дим.

Тъмните пушеци ваят бръчки,

щастливи с шала на вярата.

Светлите пръсти са зиморничави.

 

Небето диша през сватбен воал,

когато изпраща влюбени облаци.

Разумни атоми в оловни сблъсъци

живеят с последните карти.

 

28.10.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...