Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия.
Всяко вричане е пламък с дим.
Тъмните пушеци ваят бръчки,
щастливи с шала на вярата.
Светлите пръсти са зиморничави.
Небето диша през сватбен воал,
когато изпраща влюбени облаци.
Разумни атоми в оловни сблъсъци
живеят с последните карти.
28.10.2021 г.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
