Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия.
Всяко вричане е пламък с дим.
Тъмните пушеци ваят бръчки,
щастливи с шала на вярата.
Светлите пръсти са зиморничави.
Небето диша през сватбен воал,
когато изпраща влюбени облаци.
Разумни атоми в оловни сблъсъци
живеят с последните карти.
28.10.2021 г.
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
