11.05.2019 г., 11:13

Последната книга...

523 1 0

 

 

Последната книга...

                          на Иван Гранитски

 

Приятелю!... Издателю!... Поете

и по неволя воин-философ,

каква ли зла поличба ни засмете,

щом Бог дори отказва благослов!?...

 

Живеца в нас кой иска да размаже,

кому е нужно днес да замълчим?...

За да не може никой ли да каже—

как нация изчезва като дим?!...

 

Кого вълнуват нашите копнежи,

отричат днес дори и любовта:

мъжете „чукат” (извини!) младежи,

жени зачеват донорски чедá...

 

Езикът ни от родното огнище

засричван още с първите словá-

едни неуки „учени” разнищват,

та преводач е нужен след това.

 

Те пишат си удобната история

(изкарват и Вапцаров терорист!)

държавата за тях е „територия”,

а Патриархът - май е атеист!...

 

От изток идат варварски пълчища,

а Времето със тях върви назад

и векове ли пак във пепелища

и родните полета ще димят!...

 

... Не знам за нас дали остава Време,

разлюбихме ли бащина Земя,

но гените на Българското пламе

злощастен вихър май че разпиля!...

 

Изгубени в Историята!... Боже –

пропуснахме ли сетният си шанс

с молитвите си да те разтревожим

и хвърлиш поглед с благослов към нас!...

 

Войската ни наполовина женска...

(...О вие скъпи, нежни същества:

защо вместó да раждате, гротескно

играете в миманса на война!...)

 

Да помни се, понякога жените

със силата на свойто деколте --

дори и са печелили войните,

обаче не на бойното поле!...

 

Приятелю!... Издателю!... Поете,

кому са нужни тези писменá,

когато пъплят дръзко-безпросветни

тълпи в една обрулена страна!...

 

... Днес моля те, в една Последна книга

на всички нищи духом обясни:

там колко значи сребърника стигат

държава да превърнеш в съсипни!...

 

12.10.2016.

о. Гран Канария,Атлаантика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...