Последната книга...

Последната книга...

                          на Иван Гранитски

Приятелю!... Издателю!... Поете

и по неволя воин-философ,

каква ли зла поличба ни засмете,

щом Бог дори отказва благослов!?...

Живеца в нас кой иска да размаже,

кому е нужно днес да замълчим?...

За да не може никой ли да каже—

как нация изчезва като дим?!...

Кого вълнуват нашите копнежи,

отричат днес дори и любовта:

мъжете „чукат” (извини!) младежи,

жени зачеват донорски чедá...

Езикът ни от родното огнище

засричван още с първите словá-

едни неуки „учени” разнищват,

та преводач е нужен след това.

Те пишат си удобната история

(изкарват и Вапцаров терорист!)

държавата за тях е „територия”,

а Патриархът - май е атеист!...

От изток идат варварски пълчища,

а Времето със тях върви назад –

и векове ли пак във пепелища

и родните полета ще димят!...

... Не знам за нас дали остава Време,

разлюбихме ли бащина Земя,

но гените на Българското пламе

злощастен вихър май че разпиля!...

Изгубени в Историята!... Боже –

пропуснахме ли сетният си шанс

с молитвите си да те разтревожим

и хвърлиш поглед с благослов към нас!...

Войската ни наполовина женска...

(...О вие скъпи, нежни същества:

защо вместó да раждате, гротескно

играете в миманса на война!...)

Да помни се, понякога жените

със силата на свойто деколте --

дори и са печелили войните,

обаче не на бойното поле!...

Приятелю!... Издателю!... Поете,

кому са нужни тези писменá,

когато пъплят дръзко-безпросветни

тълпи в една обрулена страна!...

... Днес моля те, в една Последна книга

на всички нищи духом обясни:

там колко значи сребърника стигат

държава да превърнеш в съсипни!...

12.10.2016.

о. Гран Канария,Атлаантика