ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ

... дали защото съм си твърде стар,

не ставам да те заведа на кино –

на пейката във есенния парк

седя – един печален Арлекино,

кадя си с овъглената лула

последната си щипка от тютюна,

ще ти река: – Добре си ми дошла! –

и – ако Бог рече, ще те целуна,

не мога нийде да те заведа,

освен из полуделите си рими –

с тях побеля ми черната брада

и се простих с Вълшебните килими,

и – уж, съм смешният квартален луд,

и за раздумка водят ме безценен,

не ме цаниха в цирка да съм шут –

и циркът пак замина си без мене,

за теб съм тук! – под небосвода син

живота си заменям го на бартер –

забравен в листопада Арлекин,

в последната комедия дел арте.