Последната комедия дел арте
ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино,
кадя си с овъглената лула
последната си щипка от тютюна,
ще ти река: – Добре си ми дошла! –
и – ако Бог рече, ще те целуна,
не мога нийде да те заведа,
освен из полуделите си рими –
с тях побеля ми черната брада
и се простих с Вълшебните килими,
и – уж, съм смешният квартален луд,
и за раздумка водят ме безценен,
не ме цаниха в цирка да съм шут –
и циркът пак замина си без мене,
за теб съм тук! – под небосвода син
живота си заменям го на бартер –
забравен в листопада Арлекин,
в последната комедия дел арте.
© Валери Станков All rights reserved.
