Последната ми рана
Добре дошла, постелих ти
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на
добрата,
а сетне пак към тъмното се
връщаш.
Налей си сок, не искаш ли да
пиеш,
подай ръце, с любов ще ги
измия,
във този дом ти все ще се
отбиеш,
нали е твоята прекрасна
орисия.
Такъв съм аз, готов да те
приема,
какво ми струва всичкото
не знаеш,
как нося теб в сърцето си -
емблема,
пък ти във мен дълбаеш ли,
дълбаеш...
Това е сън, нарекох го
Живота,
а всеки дъх в небето ще
остане
и тъй вървя към своята
Голгота,
а Бог ще заличи последната ми
рана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
