29.06.2018 г., 16:33 ч.

Последната надежда 

  Поезия » Философска
745 0 0
Като свята икона я криеш в сърцето,
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен.
Че няма ги нийде по тази планета,
та ако поискаш парченце...да вземеш.
Последна надежда ! Съкровище скъпо,
което ти дава мотив да се будиш.
За нея живееш, и нощем извикваш
със страх във очите,
и стискаш юмруци в агония страшна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??