paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
1.05.2022 г., 14:15 ч.

Последната наша любов... 

  Поезия » Любовна
1067 10 6

Всички срещаме някога тази последна любов.

Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!

Никой никога не е за нейната клада готов.

Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
 

Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева.

И, тържествено важна, през входа параден не влиза!

Не нашепва в ухото ни ласкаво-нежни слова.

И в крилете на птици вечерни по залез не слиза.
 

Не замръква в крайпътни мотели със слепи очи.

Не осъмва, нахална и гола, по шумни площади.

Срамежливо-несигурна в нощния бар не мълчи.

Тя избухва внезапно в последните дни листопадни!
 

И макар да разбираш, че сигурно ще изгориш!

(и това е по-сигурно даже от ада, и рая) -

Скачаш в огъня смело! И дълго, и страстно гориш.

И тогава не мислиш... Изобщо не мислиш за края.
 

Има време за край! Нека кладата лумне сега!

Нека ближат езиците огнени моята кожа...

Островърхи кокичета нежно пробиват снега

и избухват в тържествен апломб: Любовта е възможна!
 

Подранилите щъркели благо разнасят вестта

над притихнали улици и ранобудни полета...

Под лъчите на мартенско слънце лежерно блестят

заснежените покриви, влюбени страстно в небето.
 

Полудели капчуци, усетили топлия зов

на събудени, южни морета - проливно се стичат...

Ураганно връхлита, последната наша любов!

Невъзможно-възможна, на жертвена клада прилича...

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??