Последната светулка
ПОСЛЕДНАТА СВЕТУЛКА
Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби.
В лодките на старите рибари
заблестяха лондите с харип.
И мелтемът би, където свари! –
адски нагъл! – и противен тип.
Пейките във парка опустяха.
Плажът просна дрипава бохча.
И ченгето със мотор "Yamaha"
по "Алея първа" избръмча.
Гларусът със гладен клюн затрака –
есента по морза да чете.
Лятото се шмугна в храсталака.
Мравките – в мравуняка, и те.
Тръгнах си от тебе, мое лято.
Не тъгувай, моля те, за мен?
Бях за миг светулката, която
озари последния ти ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
