Последната светулка
ПОСЛЕДНАТА СВЕТУЛКА
Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби.
В лодките на старите рибари
заблестяха лондите с харип.
И мелтемът би, където свари! –
адски нагъл! – и противен тип.
Пейките във парка опустяха.
Плажът просна дрипава бохча.
И ченгето със мотор "Yamaha"
по "Алея първа" избръмча.
Гларусът със гладен клюн затрака –
есента по морза да чете.
Лятото се шмугна в храсталака.
Мравките – в мравуняка, и те.
Тръгнах си от тебе, мое лято.
Не тъгувай, моля те, за мен?
Бях за миг светулката, която
озари последния ти ден.
© Валери Станков All rights reserved.
