Последната въздишка на лятото
Последната въздишка на лятото
Търкулва се поредното ни лято
с изтръгната, умираща въздишка,
с венец от спомени в косите,
и плаха, закачлива усмивка.
С танц на диви пеперуди
и облачета нежност във душите.
Две пълни чаши със любов остави
и мъничко тъга в очите.
С последния си дъх му обещахме,
че ще го пазим във сърцата живо.
Изпращаме го със една надежда -
да се завърне още по-красиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
