Jul 26, 2007, 3:51 PM

Последната въздишка на лятото

  Poetry
1.2K 0 3

Последната въздишка на лятото


Търкулва се поредното ни лято
с изтръгната, умираща въздишка,
с венец от спомени в косите,
и плаха, закачлива усмивка.
С танц на диви пеперуди
и облачета нежност във душите.
Две пълни чаши със любов остави
и мъничко тъга в очите.
С последния си дъх му обещахме,
че ще го пазим във сърцата живо.
Изпращаме го със една надежда -
да се завърне още по-красиво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...