Bpgeorgiev (Божидар Георгиев)
49 11
3.01.2012 г., 21:22 ч.

Последният час на самотника 

  Поезия » Друга
591 0 4

Нощта се разля върху кривия гръб на чемширите
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.

 

Със  закърпен балтон и торба, пълна с печени круши,
той върви и отмерва с ботуш закъснелите улици.
Спря се на моста и гледа дълго, в тъмнината заслушан,
осъзнал, че животът му е кратък низ от измислици.

 

После извади отнякъде  малко кристалносребърно ножче
върху кора от дърво свойто прощално писмо да напише.
Седна на камъка, но примрял осъзна, че не може
с тази огромна тъга във гърдите си вече да диша.

 

И към водата вторачи очите си гаснещо сини,
със сляпата вяра  да открие  последно спасение.
След час само въздухът беше мъртвешки изстинал,
а на моста потрепващ вече нямаше никой...

 

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??