Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи,
човешката ни слабост ще окучи,
на същества Земята ни не случи
и в уморена орбита кръжи.
И мизантроп е всеки хуманист,
на ум и разум кой ще ни научи?
Човешки жертви чака да получи,
последният месия - антихрист...
© Надежда Ангелова Всички права запазени