Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи,
човешката ни слабост ще окучи,
на същества Земята ни не случи
и в уморена орбита кръжи.
И мизантроп е всеки хуманист,
на ум и разум кой ще ни научи?
Човешки жертви чака да получи,
последният месия - антихрист...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
