Последният ми ден
Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам.
Последен е.
Усети го сърцето.
Едва, едва прошепна ми:
“обичай, ще е за последно”.
Замълчи сърце...
Остави да ги вкуся,
солените морски вълни,
във тях да потъна.
Да се изгубя в мечти,
обувките с пясък да напълня,
лицето във лунички да прелее.
В детенцето, което бях,
да се превърна.
Чуваш ли сърце...
чуй тази песен.
Красива е!
Красива като миналата есен.
Каква ли ще е тази?!
По-прекрасна,
желана,
по каква?!
И утре, рано,
в минало ще се превърна.
Остана ми един последен миг.
Последен е.
Прогаря ми сърцето.
Нашепва уморено
да кажа сбогом на света.
И с времето аз няма да се карам.
Ръце протягам -
майски макове,
жита и златни класове.
В сърцето ми узрява лятото.
В очите ми се гонят ветрове.
Слънца рисувам с керемидите,
останали от къщата
на миналия ми живот.
Оставам тук, на пясъка,
да чакам изгрева
във новия си дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
