Кiara (Киара)
182 300
7.05.2006 г., 23:25 ч.

Последният ми ден 

  Поезия
766 0 5

Последен ден,

а все едно е първи.

И  сякаш раждам се

отново  всеки ден

и в края пак умирам.

Последен е.

Усети го сърцето.

Едва, едва прошепна ми:

“обичай, ще е за последно”.

Замълчи сърце...

Остави да ги вкуся,

солените морски вълни,

във тях да потъна.

Да се изгубя в мечти,

обувките с пясък да напълня,

лицето във лунички да прелее.

В детенцето, което бях,

да се превърна.

Чуваш ли сърце...

чуй  тази песен.

Красива е!

Красива като миналата есен.

Каква ли ще е тази?!

По-прекрасна,

желана,

по каква?!

И утре, рано,

в минало ще се превърна.

Остана ми един последен миг.

Последен е.

Прогаря ми сърцето.

Нашепва уморено

да кажа сбогом на света.

И с времето аз няма да се карам.

 Ръце протягам -

майски макове,

жита и златни класове.

В сърцето ми узрява лятото.

В очите ми се гонят ветрове.

Слънца рисувам с керемидите,

останали от къщата

на миналия ми живот.

Оставам тук, на пясъка,

да чакам изгрева

във новия си дом.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??