Последният ми ден
Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам.
Последен е.
Усети го сърцето.
Едва, едва прошепна ми:
“обичай, ще е за последно”.
Замълчи сърце...
Остави да ги вкуся,
солените морски вълни,
във тях да потъна.
Да се изгубя в мечти,
обувките с пясък да напълня,
лицето във лунички да прелее.
В детенцето, което бях,
да се превърна.
Чуваш ли сърце...
чуй тази песен.
Красива е!
Красива като миналата есен.
Каква ли ще е тази?!
По-прекрасна,
желана,
по каква?!
И утре, рано,
в минало ще се превърна.
Остана ми един последен миг.
Последен е.
Прогаря ми сърцето.
Нашепва уморено
да кажа сбогом на света.
И с времето аз няма да се карам.
Ръце протягам -
майски макове,
жита и златни класове.
В сърцето ми узрява лятото.
В очите ми се гонят ветрове.
Слънца рисувам с керемидите,
останали от къщата
на миналия ми живот.
Оставам тук, на пясъка,
да чакам изгрева
във новия си дом.
© Киара All rights reserved.
