Където там, на границата, се преливат
реалността от днес с бленуваното утре;
където в саморасляк с драка и коприва,
необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,
се срещнахме със теб случайно, мимоходом.
И беше като пърхане на пеперуди…
Очите ти – два кехлибара самородни –
във нежността на погледа им се изгубих.
Усмивката ти беше топла, слънценосна,
изгряваше след залеза на самотата.
И всичко в теб – тъй искрено и просто –
разчупваше от закърнялост сетивата. ...