Последният залог
Където там, на границата, се преливат
реалността от днес с бленуваното утре;
където в саморасляк с драка и коприва,
необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,
се срещнахме със теб случайно, мимоходом.
И беше като пърхане на пеперуди…
Очите ти – два кехлибара самородни –
във нежността на погледа им се изгубих.
Усмивката ти беше топла, слънценосна,
изгряваше след залеза на самотата.
И всичко в теб – тъй искрено и просто –
разчупваше от закърнялост сетивата.
Донесе пролет в неродената ми есен,
със нов живот, със свежест и със чучулиги,
огласящи простора в полет с свойта песен.
И не любов, а само вярата ми стига,
че си такъв, какъвто винаги те чаках.
Душата ми отдавна цяла е в пробойни.
Животът пък е някак си обидно кратък.
Затуй последният залог за теб е – двоен!
© Анахид Чальовска All rights reserved.
